(От)Къде са ни помиярите?

(От)Къде са ни помиярите?

Деформираните възприятия за добро – една отров(е)на реалност

 

Живеем в ерата на новите технологии и ниския праг на търпимост. Във време на технологичен подем и занижена нравствена еволюция. Един килограм сирене струва около 8 лева. Една капка доброта е безценна. Искам да си напазарувам малко надежда, че всичко ще се промени към по-добро!

Развълнувана, че ще се връщам за празниците в малкия си роден град, писах на един от най-добрите ми приятели от детството – завършило медицина спокойно и възпитано момче. Той пък наскоро ходил да види родителите си и не смяташе да пътува отново. Между другото ми вметна последния си ярък спомен от завръщането в родното ни градче. Всичко е било чудесно първоначално, селището е тихо, изпълнено с любими хора, чист въздух, спокойствие. Аромат на детство и билки, звукът на щурчетата, когато заспиваш на отворен прозорец. Но както навсякъде, и в обичаното родно място има отровни хора, които притежават пречупени възприятия за света и за доброто и злото. Личности, които смятат, че собственият им просперитет и спокойствие са от първостепенно значение, а чуждите чувства и живот струват колкото една жълта стотинка, пренебрегната в най-дълбоките дебри на портмонето. Помиярите миришат, разнасят болести, нападат децата ни. Това са доводите да измъчваш и убиеш куче, справяш се с „проблема”. По-големият проблем е (от)къде са ни помиярите?

Непрекъснато виждам болонки в мърляв вид, скитащи по кварталите.

Непрекъснато чувам за хора, които още твърдят, че ще „пуснат” женското си дворно куче на мъжки, защото трябвало да роди за здраве?!

 

Дезинформираност и безхаберие

Помиярите са по улиците ЗАРАДИ НАС, А НИЕ ГИ ТРОВИМ, ЗАЩОТО Е ПО-ЛЕСНО ДА УБИЕМ РЕЗУЛТАТИТЕ ОТ СВОИТЕ БЕЗДЕЛИЕ И ЖЕСТОКОСТ ВМЕСТО ДА НЕУТРАЛИЗИРАМЕ ОТРОВАТА В СЕБЕ СИ.

На улицата ми имаше няколко бездомни кучета, които са социални, без каквато и да е била агресия, напълно приятелски настроени към хората. Един съсед ги хранеше понякога, а те се препичаха по тротоара.

bezdomno kuche

 

Сега на улицата ми е „чисто”. Липсват една вечно махаща опашка и чифт добри очи. Кастрирано куче с маркер на ухото, което нямаше да създаде нежелано потомство и щеше да си почине по естествен начин след някоя и друга година. Умря в адски мъки преди дни, защото някой любезен съсед реши да го изтрие от китната уличка. Моят бивш съученик завърши медицина с отличие и е бързал да хване влака за столицата, когато е станал свидетел на грозна и тъжна картинка.

Две майки с децата си са спрели до един гараж, сочели са нещо с пръст, а човечец с посребряла коса и свито сърце се опитвал да даде мляко на агонизиращото улично куче, наивно надявайки се, че ще се справи с отровата, която е поело. Децата плачели и питали майките си защо някой иска да убие това куче, което всички познават и обичат, а жените не знаели какво да отговорят и се молели най-възможният сценарий да се размине. Съученикът ми бързал за влака, но отишъл в аптека, купувайки някакво лекарство, с което да опита да спаси животното. Той също живеел на тази улица и знаел, че въпросното куче е добро и не представлява каквато и да е била заплаха за хората. Момчето е учило медицина и е решило да посвети живота си на тази наука и да помага на всеки с каквото може. Знае цената на живота, било то и на кучешкия. Върнал се тичайки от аптека, купил лекарства, които да даде на агонизиращото животно. Заварил натъжен съседа ни, който мълчал, приготвяйки чувалче, в което да прибере тялото на вече умрялото куче. Десет килограма доброта и няколко милилитра отрова.

Знам, че има много хора, които някога са били хапани и съм чувала за случаи на убити от животни. Осъзнавам, че някои ги страх и не искат да има бездомни кучета. Но също така е доказано, че повечето инциденти са вследствие на пуснати свободно домашни животни. Вината почти винаги е на хората, не на „помиярите”.

Виновни сме, защото не си кастрираме дворните кучета и ги изоставяме, а те се развъждат.

Виновни сме, защото правим „бизнес”с породистите си песове и продаваме малки кученца, много от които след време стават нежелани от стопаните си и отново биват пускани на улицата.

Виновни сме, защото предпочитаме да мислим за частния си интерес, а не мислим за проблемите от различни гледни точки.

Кастрациите се извършват от години, би трябвало старите кучета отдавна да са починали и постепенно да няма улични песове. Често обаче виждаме малки палета. Някой ги е донесъл в кашонче.

Нека не слагаме намордници на душите си и признаем, че отровата е в нас.

По-добре е да я източим от кръвта си, а не да я ръсим по света.

Знам за нахапаните от песове хора. В конкретния случай не става въпрос за такова агресивно животно. Не мога по никакъв начин да оправдая делото на този, който е разпръснал отрова по улицата, на която живея. Моят съученик учи медицина и ми сподели, че по симптомите на мъчещото се животно ясно личи, че отровата е много силна и е потенциална опасност и за бездомните хора, тези с психични заболявания, които също ровят по кофите, както и за малките деца, които постоянно лапат ръцете си. Тази отрова е била скоротечна, защото само един час преди случката кучето е било добре и е махало с опашка на съседите.

Тя е била пръсната до гаражите, кофите за боклук, пейките. Може би в някоя апетитно изглеждаща мръвка. Радвам се, че кучето ми не я е изяло, когато баща ми го е разхождал. Моля се жената, която има умствени проблеми и живее наблизо, да не се примами от подобни „изкушения” и не се натрови по същия ужасен начин. Животът струва много. Казват, че кучетата били агресивни. В конкретния случай жертвата не беше, а човекът, който я довърши.

Тъжно е, когато има отрова по улиците.

По-тъжното е, когато е в нас.

Днес се разходих по същата тази уличка и не видях познатото куче на бели и кафяви петна. Къде са ни помиярите? За жалост узнах от момчето.

Откъде са? Отговорът също ми е известен.

FacebookTwitterGoogle+Share

2 thoughts on “(От)Къде са ни помиярите?”

  • 1
    Павлина Станчева on май 21, 2016 Отговор

    Много ти благодаря за това,което си написала!Продължавай все така-има надежда щом има хора като теб!!!

  • 2
    Светлана Григорова on май 24, 2016 Отговор

    Какво да кажем за хората, щом тези, които сме избрали да ни ръководят дават за пример, че отровата е най-сигурния начин да се справим с бездомните кучета, щом поощряват фирмата с която имат договор за кастрация на бездомните кучета да залага отровни примамки.И как не се страхуват, че жертва на тези примамки може да станат деца, играещи на същата тази полянка, където се разхождат бездомните кучета.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *