Автобиографично

Автобиографично

Винаги съм била псе.

Цапам глава в купичката.

Всичко мое се събира в колибка.

Махам опашка на света.

Дните ми са дремуцане,

чакам стопаните ми да се върнат.

Жадувам за 10-минутната си разходка.

Живея само няколко години,

лая, когато съм стресирана.

Когато ги няма.

Когато искам да ме погледнат.

Никой не разбира

колко болят лапите,

когато стъпваш  сам по улицата.

А вратата е затворена.

Светът скимти,

защото има много помияри.

FacebookTwitterGoogle+Share

1 thought on “Автобиографично”

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *