Когато достойнството избледнее

Когато достойнството избледнее
Когато достойнството избледнее и доброволно къпеш се в кал, черупката ти остава да тлее, ала никак, никак не си цял.   Когато фасадата се пропука и отдолу зее мазе пустота, ключ светлина без сполука търсиш, облян с тъмнина.   Плъхоподобни мисли се крият, човекоподобни сенки кръжат. Идеалите като кучета вият, пропъдени от дома си тъжат. ...