Когато достойнството избледнее

Когато достойнството избледнее

Когато достойнството избледнее

и доброволно къпеш се в кал,

черупката ти остава да тлее,

ала никак, никак не си цял.

 

Когато фасадата се пропука

и отдолу зее мазе пустота,

ключ светлина без сполука

търсиш, облян с тъмнина.

 

Плъхоподобни мисли се крият,

човекоподобни сенки кръжат.

Идеалите като кучета вият,

пропъдени от дома си тъжат.

 

Когато достойнството избледнее

и се превърнеш просто във фас,

припомни си смисъла да живееш.

В светлината е последният шанс.

FacebookTwitterGoogle+Share

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *