Алиса в страната на правилата

Алиса в страната на правилата

Алиса се беше уморила да разглежда тези фалшиви обяви за имоти, тъй като знаеше какво ще последва. Този апартамент е отдаден, какво точно търсите, можем да предложим жилище в другия край на града, малко над бюджета ви, при това цели 40 кв. метра! Машинално се зачете в поредното описание: „без домашни любимци“. Пред себе си видя шарения заек, който се втурна към една дупка.

Напротив, без животното си не тръгвам никъде – помисли си тя.

А ЛИСА щеше да каже, че приятелят ѝ не пуши, че нямат домашен любимец и щеше бързичко да намери спретната квартира. Да има мира. Но Алиса видя шишенцето „Излъжи“ и реши да не го изпие. Мрази да ѝ се казва как да постъпи, особено когато е грешно. Нека другите стават малки, тичащи точици по паважа на морала.

Осъзна, че е сбъркала мястото и не се намира в Страната на чудесата, а в Страната на правилата. Тук няма да срещне Лудия шапкар, но ще чува много за Властния шопар.  Алиса трябва да приеме, че живее на място, където е длъжна да се съобразява с нормите, които обаче се спазват само от хора като нея. Самата тя чинно плащаше наем, спазвайки срока от договора. С голямо изумление разбра, че собственичката на имота си идва редовно на гости, разбира се в нейно отсъствие. Алиса не осъзна защо в Страната на правилата последните имат толкова бледи очертания. Толкова феерични, че някои не ги виждат или просто замижават пред тях.

Алиса

А ЛИСА щеше да се махне много отдавна, без да плати оставащите суми, да изобличи пред всички жената, която няма никакво възпитание и която обожава да рови чужди вещи, а освен това се държи агресивно и арогантно, когато ѝ се направи забележка. Имаше бисквитка „Захапи я!“, но тя не обичаше горчиви изделия със съмнително съдържание.

Имаше нужда да се разсее и да се отърси от тъмните мисли. Алиса затвори очи и си спомни за селото на дядо си. Чист въздух, разкошна природа – пред съзнанието ѝ оживя Събка – една от любимите овчици, които се гледаха там. Някога беше шумно, пълно с живот, в къщите имаше животни, в градините – изобилие от зеленчуци и плодове. Сега там е празно, дворът мълчи и те гледа право в очите, напомняйки ти колко бързо времето променя ВСИЧКО. Има толкова празни къщи в страната, но всички са набутани в малки кутийки в големи градове. Неписаните правила на съвремието го диктуват.

Замечтана за Страната на чудесата, Алиса мигновено се върна в Страната на правилата, защото чу писъци. Идваха от телевизора, където се съобщаваше, че хиляди животни ще бъдат убити, защото има съмнения за чума. Потърси в интернет и разбра, че заповед за ликвидирането на козичките и овцете е дадена няколко дни ПРЕДИ да се получат резултатите от техните проби. Осъзна, че животинките може и да не са болни, но хората определено имат нужда от тестове за човечност. В Страната на правилата много се говори за процедури, но те се следват в избрани моменти, най-често, когато на индивидите им изнася. Въпреки че тук чудеса няма, понякога се намират магически начини, за да се забрави за някое правило или да се заобиколи конкретен закон. Правилата важат, когато някои трябва да се блажат.

А ЛИСА щеше да си пусне музика и да се зачуди защо толкова ни занимават с някакви си преживни. Най-лесно за всички е да бъдат гъсеници, влачещи се в зоната на собственото си спокойствие, вместо да разперят криле, еволюирайки и поглеждайки света отгоре.

Приказката свършва, когато прозаичните чувства заличат цветното. Когато тунелът към доброто се зазида, а Страната на правилата е изпълнена с нарушители на моралните норми. Виждам в тъмнината една ехидна усмивка – Чеширският котарак ли е или просто някой самодоволен човек?

Заекът ми се заслуша, наостри уши и се втурна нанякъде.

Вие, ако пожелаете, останете тук. Аз смятам да го последвам!

 

 

FacebookTwitterGoogle+Share

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *