Моите ключови думи за 2018 г.

07. януари 2019 Статии 0
Моите ключови думи за 2018 г.

Сбогуване.

Означава да кажеш на някого „Довиждане“ за по-дълъг период или завинаги. Буквално: „Бог да е с теб“. Сбогуване. Тези девет букви формираха една от основните ключови думи за мен през 2018 г. Нали всеки копирайтър трябва да си има такива? За мен тази дума се превърна в най-важната и пробива съзнанието ми всеки път, когато я произнасям, дори когато я пиша.

Едно е да се сбогуваш с тези, които са черпили от енергията ти и докрая не са те оценили.

Друго е да се сбогуваш с човек, който те е обичал по най-чистия начин.

През 2018 г. ми се случиха и двете неща.

Превърнах се в обувка, затичана наникъде, търсеща спокойствието и бленуваща да изтрие определени моменти. Аз съм просто един ток, забит в мястото, където бяхме всички ние. Никога не ме изтръгвай!

Има толкова дълги, протяжни разговори, които нищо не значат и такива, които само за една секунда преобръщат всичко. Бяха ми казани много неща, наистина много, символите са недостатъчни, за да разкажа. Няма език, способен да изрази чувствата ми  тогава.  Огорчение, обида, изумление и неразбиране. Защото 2018 г. ми напомни, че хората често предпочитат да гледат на теб и старанията ти през размазано стъкло. Отказвам да внасям отново чистота в душите ви, просто не заслужавате.

Има толкова дълги, протяжни разговори, но те нямат смисъл. Защото само за две секунди чух това, което не исках да ми се каже. Когато баба ти почине, казват, че се случва най-нормалното нещо на света. Нормално ли се чувстваш, когато изгубиш човека, който придава уют на всяко помещение? Как да се сбогуваш с този, който винаги те е чакал? Жената, която пали печка в стаичката, а сгрява сърцето ти и на стотици километри. Когато такъв човек изчезне от живота ти, разбираш колко безсмислено е в него да присъстват хора, които не те оценяват.

Осъзнаване.

Ключова дума, която отключи желанието за промяна и наелектризира всяка частица от мен.  След сбогуването идва време за осъзнаването. Щом си се разделил с истински специален човек, е абсурдно да продължаваш да се примиряваш с тези, за които си просто пионка. Нелогично е да искаш да им се харесаш и да позволяваш да те мачкат.

Осъзнаването е онзи плашещ писък между страха и радостта, който ти напомня, че винаги си знаел какво трябва да правиш.

Промяна.

Човекът е една огромна къща, която често пречи на другите, но трудно се променя. Ние постоянно спускаме стълби към хората или засаждаме цветя в градините си, които следва да се харесат. Да си кактус във време на лалета е меко казано рисково. Всички ще те избодат!

Когато си се сбогувал с обичано същество и когато ти е отнето достойнството по един или друг начин, идва време за промяна. Само така можеш да се сбогуваш със саморазрушението си.

Когато някой иска да премахна заека си, това не може да се случи.

Когато някой иска да изтрия мнението си, това не може да се случи.

Когато някой твърди, че не обичам работата си, то значи не ме познава.

Когато някой казва, че съм безотговорна, значи е заблуден.

Когато някой ми изсъсква, че не давам всичко от себе си, значи не заслужа да давам всичко от себе си за него. Точка.

Когато се наложи да се сбогувам с баба си, аз отказах.

Осъзнах, че тя е в мен и се разтваря в сърцето ми всеки път, когато правя нейната специална домашна баница.

Предпочитам да се сбогувам с всички останали, които така и не оцениха всичко, което направих за тях. Защото в сърцето има много любов, във вените има много жар, но тези стихии не бива да излитат там, където просто изчезват, блъскайки се в стена от студенина.

Сбогуване.

Има хора, чиито очаквания се оплитат в теб като мазни пипала и те дърпат надолу. А има и фини души, които са леки като въздишка. Докосваш ги и политате!

Когато годината приключваше, си обещах да умре и моят страх. Един ден наистина ще го евтанизирам. А може би вече съм.

Сбогуване. Истински се разделих единствено с тези, които ме нараних и показаха, че просто не сме на сходни емоционални честоти.

Спомням си за теб, за сребърните ти коси и хапливите забележки. Винаги копнееше да си поговорим, бабо. Ключовата ми дума за теб е дом.

 

 

FacebookTwitterGoogle+Share

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *