Моята радносметка за 2019

31. декември 2019 Статии 0
Моята радносметка за 2019

Текстът, който сама си поръчах

 

Ако има нещо по-лошо от твърде дългото заглавие, то това е грешка именно  в него. Само че тук въобще не говорим за грешки, а за една нова дума, която си измислих. В края на всяка година трескаво си правим равносметки и отбелязваме какво сме постигнали и кое ни се е изплъзнало. Точно сега на мен ми се изплъзва желанието да отбелязвам негативите, знам ги перфектно.

Затова предпочитам да наблегна на хубавите моменти – моята радносметка е всичко това, за което съм благодарна и което ме накара да се чувствам радостна през 2019 г.

radnosmetka

 

Билети за щастие

Недостигът на време е оправдание, от което реших да се дистанцирам. Предпочетох да отделям повече внимание и часове на хората и събитията, които карат сърцето ми да си организира заря. И предпочетох да удължа тези моменти, да провлача максимално спомена, да забавя каданса и да им дам възможност пак и пак да се случат в съзнанието ми. Принципно много мразя бавни хора и мотаене, но красивите емоции може да се повтарят, да се дублират, забавят, за тях съм винаги жадна. И не бързам да се разделя с тях.

 

Радносметката:

  • През 2019 гледах постановката Хъшове 2 пъти, все с любими хора. 6 часа вдъхновение;
  • Бях гост на 2 сватби, все на красиви и важни за мен момичета, и двата пъти носех помпони;
  • Със семейството ми се насладихме на Deep Purple, за първи и вероятно последен път имах възможност да ги чуя на живо. И тотално ме очароваха с изпълнението си на „Тихо се сипе първият сняг”;
  • За първи път рисувах с вино. Резултатът: 1 ужасна картина и 2 пресушени чаши;
  • Две бебета, които са особено важни за мен, станаха на 1 година.

 

Аз пък станах на 30 и с изненада осъзнах, че харесвам тази си версия малко повече от онази, която бях на 20. Свещите не са страшни, когато знаеш какво да си пожелаеш. И когато го сбъдваш.

балони

Сърчица навсякъде

Още нещо, което винаги провокира радостта ми, въпреки че съм един упорит и вечно недоволен овен. Обичта, която ме следва навсякъде, защото все пак ОВЧЕвидно съм заобиколена от страхотни хора, които ме ценят, въпреки пронизващия ми характер. Добротата ми понякога е скрита зад талази целофан, но се радвам, че има кой да я разкрие. 🙂

Благодарна съм за семейството, приятелите и приятеля ми, които изпълниха годината със смисъл. Които изпълват живота ми с красота.

 

Колегите ми, които са ходеща награда

Тази година се насладих на най-златното отличие в професионален план – възможността да прекарвам 8 часа всеки работен ден именно с тези хора. Колегите ми са една ходеща награда, която всеки ден ми напомня, че съм открила това, което търсих през 2018 г. Ако ти е интересно за какво говоря, виж: Моите ключови думи за 2018 г. 

Заедно сме повече от 28 0000 секунди всеки ден. Недостатъчно време за целия вихър от смях, възгласи, въздишки, тракащи клавиатури и новородени идеи.

Нямам търпение да видим какъв ще е прощъпулникът за следващата ни година заедно. Сигурна съм, че ще „хванем” нещо още по-вълнуващо, интересно, предизвикателно.

 

Новите възможности

Пожелавам си за 2020 поне толкова усмивки, много повече прочетени страници и  още от всичко, което споменах по-горе.

Годината си отива като сочната баклава, която мама приготвя.

Обаче е толкова сладко.

Наздраве.

наздраве

 

 

 

FacebookTwitterGoogle+Share

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *