Демаскиране на изолацията. На какво ме научи карантината.

Демаскиране на изолацията. На какво ме научи карантината.

Романтиците съветват всяка Нова година, някъде около 23:59 часа, да си пожелаеш нещо съкровено, което копнееш да ти се случи през следващите месеци.

Ако някой ексцентричен тип си е намислил в заника на 2019 г., че иска всички да си стоят вкъщи и да прикриват лицето си, ограничавайки досега си с другите – честито! Явно Вселената наистина ти съдейства! 😊

Юли е, седми месец, а сякаш времето е спряло. Отменени сватби, отменени почивки, неотменени грижи и неотложни ремонти. Нахлузени маски и изхлузени планове. Скоро се замислих какво всъщност се крие под шлема на изолацията.

За всеки е различно, сигурна съм. Едни се научиха да се наслаждават повече на домашния уют, други хакнаха правилата, трети пък отрекоха, че такъв вирус има, и продължиха със сочните целувки с приятели (и не само) и енергичните ръкостискания при срещата си с когото и да е.

Сега уж нещата са по-спокойни, въпреки че протестите са на дневен ред. Време е да демаскирам изолацията от свой поглед.

Ето и какво видях и научих заради карантината и кои са нещата, които изпълваха ежедневието ми.

1. На другите не им е лесно с мен – трудно се понасям сама ежедневно

Мислех, че съм любезен, средно приятен за комуникация и доста търпелив човек. Обаче се оказаха съвсем различни нещата. Прекарвайки толкова време насаме със себе си, осъзнах, че това е едно сложно и трудоемко начинание.

Рязката смяна на настроения, манията да контролирам всичко и нуждата от внимание – определено изпъкват, когато си сам по цял ден. Наистина ми просветна колко трудно е да ме понасят ежедневно. Поднасям извинение на всеки, на когото му се налага да го прави.

2. Хубаво е да си поприказваш с някого, да се поскарате, да се посмеете, да помислите

Доста хора, които прекарват 8-часов работен ден с колегите си, жадуват да пренесат дейността си вкъщи, далеч от бърборенето, предпочитанията или компанията на другите. Привидно звучи супер, че можеш сам да си дирижираш времето у дома, но обаянието бързо изчезва.

Масата се трансформира от място, на което се храниш, в място, където основно работиш. Всичко започва да ти липсва. Някак си в офиса машината прави по-хубаво кафе, столът е по-удобен, разговорите са по-сладки (отколкото по интернет), времето минава по-бързо.

Изведнъж осъзнаваш, че ти се иска отново да се чудите откъде ще поръчвате обяд, да спорите по политически въпроси или да се наприказвате за най-смешните истории с гаджетата си. Да бързате заради крайните срокове и да изграждате чуден Волтрон от идеи.

3. Шелдън е пристрастяващ – сериалите още са ми слабост

Когато бях ученичка, обожавах да прекарвам късните вечери и нощи от лятната ваканция, гледайки забавни сериали и тананикайки музиката от One Tree Hill. (Лукас, все още държа на теб :D)

По-късно това хоби беше рязко отскубнато от томовете, които следваше да изчета в университета. Неусетно минаха доста години и така до сегашната, когато коронавирусът ни приклещи вкъщи,  а HBO се превърна в добра алтернатива на самосъжалението.

Какво гледах? За броени дни преминах през „Младият Шелдън“ и стигнах до сезон 8 на „Теория за големия взрив“. Главният герой, приличащ на спореща ходеща спагета, ми стана ужасно симпатичен. И не, това не е Bazinga! Дори ми се прииска да си купувам комикси и да уча малко физика. Е, последното беше шега.

4. Готвенето може да ми се получи, дори да го мразя

Казват, че тайната съставка на най-добрите манджи е щипка любов. Аз вече смятам, че това са къртовските усилия и прецизността. Така и не се научих да пека нещо на водна баня, нито да отделям жълтък от белтък, но участвах в сътворението на няколко невъзможни досега (за мен) ястия:

  • Козунак
  • Ягодов чийзкейк
  • Свинска кавърма
  • Баница със сирене и спанак
  • Домашен хумус

Казват, че храната прави борбата. Аз с много борба успях да направя храната, която ми се искаше. Още нещо хубаво, на което ме научиха карантината и опашките през хранителните магазини – печката не служи само за рафт.

5. Книгите още са най-хубавото нещо, с което може да изпълниш времето си

Тук няма нужда от много обяснения. Повечето време вкъщи помогна да прекарам повече време в четене. В тази връзка изреждам някои от книгите, които разлистих, ако и вие имате нужда да се зареете малко в художествения свят на буквите:

Книгите са страхотни, защото са еднакво привлекателни в различни ситуации: когато си тъжен, когато си самотен, когато си щастлив, когато искаш да научиш нещо ново, когато искаш да забравиш за това, което учиш, а да изчезнеш в чудни светове. На почивка, след работа, след сън, преди сън, няма значение. С всеки ред осветяваш едно малко кътче в душата си.

6. Домашните любимци са страхотна компания

Това си го знаех и преди. Все пак винаги съм искала да запълня жилището си с поне 2 кучета, котка, риби, папагали, зайци и хамстери, но през последните месеци се „замечтах“ и по някои огромни охлюви, които се гледат като домашни любимци. Изолацията те кара да разширяваш хоризонтите си 😀

Засега в апартамента разполагам с един брой заек – точно толкова, колкото имах и преди коронавируса. Това, което се промени за него, е, че почти непрекъснато си живее свободно, а клетката му (метър и 20 см) служи само за тоалетна. Прекарвайки цял ден заедно, защото работех от вкъщи, забелязах, че дори да е пуснат по цял ден, едва ли би направил нещо лошо или би гризнал нещо опасно.

Зузи

Така пухеното му дупе се настанява свободно върху килима, на дивана, леглото, под масата и където сметне за удобно. Пак по време на карантината се замислих сериозно, че перфектно би се съчетал с още един, но мъжки. Да отбележа, че нямам пъкли мисли, зайката ми е кастрирана 😊

7. Симпатията е чувство мимолетно

Честно ще си призная, че през първите дни от изолацията прекарах доста време, слушайки новините или гледайки Националния щаб, сформиран заради коронавируса. Седмица или две беше епично – масово се цитираше силната реч на ген. Мутафчийски, забавни мемета с неговия лик изподскачаха от група на група и изпълниха профилите на хората.

Реакциите бяха предимно положителни, а рейтингът му – впечатляващ. Предусещах, че скоро ще изпаднем в другата крайност. Така и стана. Все пак българите умеят „силно да любят и мразят“. Най-вече второто.

8. Семейство и дистанция са полюсни понятия

Да не се събираш с родителите си за Великден. Да не си разменяте яйца. Да не се прегърнете, когато се видите след няколко месеца. Звучи доста странно, но се случи. Бяхме дистанцирани физически. Най-странните месеци за нашата комуникация, които сме изживели. Дезинфекцирах си мислите, по-чисто започнах да гледам на тях. Всичко ми липсваше.

Семейство и дистанция за мен са антоними. Отдавна продават шлемове за предпазване от COVID-19. Но още няма шлемове, които да те пазят от гадното чувство, когато някой ти липсва.

Още пишем фейлетоните на своята промяна. Мисля да стана от компютъра, за да изпека едни бонфилета. Мразя месо, някой обича(м).

*знам за „някого“ в последното изречение😊

Share

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *