Паяци (Тази къща)

Паяци (Тази къща)
Познавам всеки паяк в тази къща, знам дори кои дъски изпукват. И всеки път, когато се завръщам, към стаята ти бързо хуквам.   Изтичала съм всички улици в града. Падане от люлки. Кукли. Трепети. Прибирам се през скърцаща врата, прескачам стълби, вися от парапети.   Скриваш в скрина ценните предмети, Скривам в сърцето си всеки ...

Снежно хайку

Снежно хайку
СМЕ ЛИ   Снежинки ли сме да ти се полюбувам не ме прегръщай. ***   Зимна среща   Придобих форма с нежен човек за мен зимата грее. ***   Поводи   Какви конфети, щом очите ви светят празнувам ви пак.  

Епично ортопедично

Епично ортопедично
Най-обичаните характери са с мемори пяна: комфортни, меки. В бонус хипоалергични. Изплюваш се върху тях, а поражения няма. Удобни и здрави, не приемат нещата лично.   Имат доживотна гаранция за дистанция. С минимум две лица и нула броя сърца. Бълват информация като модерна станция мразят като възрастни, правят се на деца.   Най-обичаните характери са ...

Когато достойнството избледнее

Когато достойнството избледнее
Когато достойнството избледнее и доброволно къпеш се в кал, черупката ти остава да тлее, ала никак, никак не си цял.   Когато фасадата се пропука и отдолу зее мазе пустота, ключ светлина без сполука търсиш, облян с тъмнина.   Плъхоподобни мисли се крият, човекоподобни сенки кръжат. Идеалите като кучета вият, пропъдени от дома си тъжат. ...

Най-страшното домашно

Най-страшното домашно
на Г-жа Р. Мирчева   Още си спомням онова домашно, което така и не написах. „Сбогуване“. Тази тема взривява листа. Вдишам мастилото и пиша с дъх. Нищо не ми остава. Времето се търкулна. Явявам се неподготвена пак и пак. Пишете ми двойка за наученото. Десетилетия мога да отлагам! Страхът никога не остарява. Римите се разбягват ...

Мама и таткo

Мама и таткo
Тя му се дразни, че говори високо, той я обвинява, че си мънка под носа. Обичат да спорят за безсмислици и като се изпокарат, избухват в смях. Вечер масажира краката ѝ, въпреки че неговите адски болят. Гардеробът му е като аптека, тя трудно намира еднакви чорапи. На Нова година винаги ѝ се танцува, него ужасно го ...

Наизуст

Наизуст
Римувам дните си със тежест. Звън, дрън, май, бай. Кълба от ярост и невежест блеят, пеят. Край. Тананикаш си фалшиво битието – музикален и витален дефицит. Докато допиваш мудно питието се превръщаш просто в паразит.

Автобиографично

Автобиографично
Винаги съм била псе. Цапам глава в купичката. Всичко мое се събира в колибка. Махам опашка на света. Дните ми са дремуцане, чакам стопаните ми да се върнат. Жадувам за 10-минутната си разходка. Живея само няколко години, лая, когато съм стресирана. Когато ги няма. Когато искам да ме погледнат. Никой не разбира колко болят лапите, ...

В коридора

В коридора
Често в погледа ми се мачка онази стара вълнена шапка. Сгъната между вещи стои, безцелно години брои… Пазиш си я за зима мразовита, но никога няма да  я сложиш. Подарък навярно – забравено свита не ти се хвърля, но без нея можеш. Изведнъж ми стана ледено. В нейната прежда цялата ми същност се скришом оглежда.