Теорема за незначителното

Теорема за незначителното
Честито повишение. Бонусът те чака на масата с угарки миришеш ми на нещо минало, от което са гризали хлебарки. Закривам си очите. Сякаш те няма, бъди забравена септична яма. Умираш да се снимаш в профил и анфас, а всъщност си отдавна непотребен фас.

Любимото ми клише

Любимото ми клише
КЛИШЀ, Прен. Шаблонен, стереотипен начин на изразяване на нещо.  В тази история ти си любимото ми клише. Когато приказките спряха да са вълшебни нещата погрозняват. Единствено съвършенa остава любовта ти, бди на пост. Да дебне достатъчно ли сме добри достатъчно ли здрави достатъчно дали горим за всичко, което правим. Не си епичен образец, който кънти и зове. ...

Паяци (Тази къща)

Паяци (Тази къща)
Познавам всеки паяк в тази къща, знам дори кои дъски изпукват. И всеки път, когато се завръщам, към стаята ти бързо хуквам.   Изтичала съм всички улици в града. Падане от люлки. Кукли. Трепети. Прибирам се през скърцаща врата, прескачам стълби, вися от парапети.   Скриваш в скрина ценните предмети, Скривам в сърцето си всеки ...

Снежно хайку

Снежно хайку
СМЕ ЛИ   Снежинки ли сме да ти се полюбувам не ме прегръщай. ***   Зимна среща   Придобих форма с нежен човек за мен зимата грее. ***   Поводи   Какви конфети, щом очите ви светят празнувам ви пак.  

Епично ортопедично

Епично ортопедично
Най-обичаните характери са с мемори пяна: комфортни, меки. В бонус хипоалергични. Изплюваш се върху тях, а поражения няма. Удобни и здрави, не приемат нещата лично.   Имат доживотна гаранция за дистанция. С минимум две лица и нула броя сърца. Бълват информация като модерна станция мразят като възрастни, правят се на деца.   Най-обичаните характери са ...

Когато достойнството избледнее

Когато достойнството избледнее
Когато достойнството избледнее и доброволно къпеш се в кал, черупката ти остава да тлее, ала никак, никак не си цял.   Когато фасадата се пропука и отдолу зее мазе пустота, ключ светлина без сполука търсиш, облян с тъмнина.   Плъхоподобни мисли се крият, човекоподобни сенки кръжат. Идеалите като кучета вият, пропъдени от дома си тъжат. ...

Най-страшното домашно

Най-страшното домашно
на Г-жа Р. Мирчева   Още си спомням онова домашно, което така и не написах. „Сбогуване“. Тази тема взривява листа. Вдишам мастилото и пиша с дъх. Нищо не ми остава. Времето се търкулна. Явявам се неподготвена пак и пак. Пишете ми двойка за наученото. Десетилетия мога да отлагам! Страхът никога не остарява. Римите се разбягват ...

Мама и таткo

Мама и таткo
Тя му се дразни, че говори високо, той я обвинява, че си мънка под носа. Обичат да спорят за безсмислици и като се изпокарат, избухват в смях. Вечер масажира краката ѝ, въпреки че неговите адски болят. Гардеробът му е като аптека, тя трудно намира еднакви чорапи. На Нова година винаги ѝ се танцува, него ужасно го ...