Само да дръзна да те щрихирам
години наред се подготвях.
Драпах и търсех без да разбирам,
че пречи ми моята котва.
Разперих платната. Колко дълбоко
трябваше да нагазя. Без да плувам.
Отпратих мъглата в обратна посока
и скочих към теб. Да те целувам.
Само посмей до един да удавиш
най-гнилите си, вехти страхове
и по пътя неясен да се отправиш
за да прегърнеш новите светове.
Целият смисъл сега се сгушва
в петдесет сантиметра човече
Изплувах вселена, за да се случиш
и всичко е смислено вече.
Моят урок по живеене в теб се е скрил.
Суров, истински, прекрасен и мил.
Самуил.

