Наизуст svetoslava_vhсептември 3, 2016Leave a comment Римувам дните си със тежест. Звън, дрън, май, бай. Кълба от ярост и невежест блеят, пеят. Край. Тананикаш си фалшиво битието – музикален и витален дефицит. Докато допиваш мудно питието се превръщаш просто в паразит.
