Познавам всеки паяк в тази къща,
знам дори кои дъски изпукват.
И всеки път, когато се завръщам,
към стаята ти бързо хуквам.
Изтичала съм всички улици в града.
Падане от люлки. Кукли. Трепети.
Прибирам се през скърцаща врата,
прескачам стълби, вися от парапети.
Скриваш в скрина ценните предмети,
Скривам в сърцето си всеки момент.
Най-чистата любов в очите ти свети,
превръща думите ни в пергамент.
***
Познавам всеки паяк в тази къща
пристъпвам в тъмното на сляпо
Уж всичко е добре, уж е същото,
но ти ужасно липсваш вече, бабо.
