Толкова много ми липсваш,
че не искам да те видя…
Да пием заедно кафето си
и да синтезираме хиляди изживявания
с рамките на откраднат час за разговори.
Толкова много ми липсваш,
че не искам да чуя гласа ти.
Защото когато бяхме деца,
това беше най-познатият ми звън.
Сега е кратка приятна изненада
по телефона.
Толкова много ми липсваш,
че идването в родния ми град
понякога се оказва мъчение.
Как да ти помахам на сбогуване,
когато заедно се учихме да пишем?
Толкова много ми липсваш,
че станах критична към хората.
Защото търся като твоята доброта,
заключена в снежни човеци.
Уж толкова бързо пораснах,
а се оказвам просто точка
на игралната маса,
където са разпръснати фигурки
на „Не се сърди човече“.
