Клопките пред фрийлансъра, който пише
Когато изучаваш филология, „се срещаш“ с чудни понятия като „апосиопеза“, „катарзис“, „поанта“, „екзистенциалност“, „детерминация“, „постмодернизъм“ и хиляди други. Изучаваш езика и литературата, за да можеш да оперираш с тях, избирайки да бъдеш учител, писател, журналист или каквото прецениш. В обсега на търсенията ти са всички стилистични средства или форми на словесно творчество, които може да избереш, за да повлияеш на другите…или на самия себе си.
Различно е, когато си копирайтър. Някои дни може да прекараш в трескаво проучване, за да се запознаеш с всички видове ламиниран паркет и начините на неговото поставяне. Друг път се захващаш с педагогически статии, осведомявайки младите майки какви грешки трябва да избягват и с какво да захранят отрочетата си. Пишеш за матраци, застраховки, големи фирми или малък частен бизнес. Обхващаш развлекателни теми сутрин, за да финализираш деня с материали за техника… Изправяш се пред огромни порти, зад които виждаш целия свят. А трябва да систематизираш всичко в няколко реда. Заключен в словото си, освободен чрез него.
Да си копирайтър е призвание.
Да си копирайтър е признание.
Удовлетворение носи мисълта, че някой ти има толкова голямо доверие, че поверява на теб представянето си. Възможността да го рекламираш или опропастиш. Хубаво е да знаеш, че печелиш от таланта и уменията си, а непрекъснато се занимаваш с различни теми. Да си копирайтър е занимание, пред което може да има и редица изпитания. Нека се спрем на тях, за да се научим да ги неутрализираме.
Механизираното писане като опция
Заданието не ти е допаднало. Бормашините не са най-пламенната ти страст, а и изпитваш известни затруднения, когато трябва да напишеш няколко уникални статии от по 1000 думи всяка, свързани с дървениците и борбата с тях. Най-лесният изход е да прочетеш два-три текста и да синтезираш основното от тях, но да го „облечеш“ със свои думи. Да използваш клишета и да не вложиш дори милиграм креативност. Механизираното писане печели време. Но може да изгуби клиент(и).
Копирайтърът може да се примири с препускането на стрелките и да се забоде в тях, заличавайки пулса на самото занимание.
Калкулиране на мисълта
Винаги ми е било чудно как някои обявяват, че пишат 100 думи за определена цена. Да, може да заложиш условна „тарифа“ за труда си, но всеки текст е индивидуален, различно е и времето, което ти е нужно, за да го подготвиш. Едно е да пишеш за женски сайт или развлекателен портал, друго е да създаваш материал за транспортния сектор например. Голяма част от клиентите реагират негативно, когато не можеш предварителни да им представиш конкретна цена за написване на текст с определен обем. Смятам, че създаването на „оферта“ трябва да премине през няколко етапа:
-
Информиране за темата на текста. Авторът съобразява доколко тя му е чужда и ако е, колко време ще е необходимо, за да натрупа нужните знания и да я поднесе по интересен и полезен начин пред аудиторията.
-
Уточняване на другите параметри – срок за написване, както и обем и други специфични изисквания. Възможно е копирайтърът да не е в състояние да реагира достатъчно бързо или да не е съгласен с всички изложени от клиента условия.
-
Начин на заплащане и размер на възнаграждението; Тук предходните 2 стъпки може да доведат до задънена улица. Ако от пишещия се изисква оригинален и сложен текст, проучване на проблема и неговото интересно поднасяне пред публиката, но възнаграждението за този труд е ниско, малко ентусиасти биха се съгласили да поемат ангажимента.
Понякога няма достатъчно информация на български език и се налага да си превеждаш от чужд, друг път темата е твърде далечна от личните ти интереси или компетенции. Предварителната подготовка може да отнеме доста време – повече от самото написване дори.
Финансова и професионална несигурност
Условно може да разделим копирайтърите на три вида. Хора, които са наети като такива във фирма и професионалният им път е свързан именно с тази дейност, а понякога и свободното време, ако изберат да пишат и вкъщи. Вторият тип са тези, които работят в някоя друга сфера, но запълват вечерите и почивните си дни с копирайтинг. Третият тип са хора, най-често самонаети, които посвещават цялото си внимание на тази дейност. Фрийлансърите могат да печелят много добре, ако притежават нужните умения, опит, голям кръг от клиенти. За копирайтърите, избрали това занимание като допълнително, е трудно да разпределят времето и силите си, за да задържат дълго клиентите и да привлекат нови такива. Несигурността, която се среща понякога в този бранш може да накара фините характери да се откажат от подобно начинание, а силните би вдъхновила да се впуснат в епичното преживяване, но въоръжени.
Натрапчиви или некоректни клиенти
Ако приемем, че интелектуалният труд на копирайтъра непрекъснато се продава, това не значи автоматично, че същото лице предлага достойнството и личното си пространство. Клиентът е в правото си да иска стойностен текст и да поддържа контакти с автора, ако има въпроси за доуточняване или казуси за коригиране. Това обаче следва да се прави в удобно и за двете страни време. Уважението не трябва да е еднопосочно.
Понякога, макар и сравнително рядко, се срещат клиенти, които не оправдават доверието на копирайтъра. Бавят плащане или го правят частично, поръчват текстове, а после не могат да бъдат открити, променят параметрите на заданието в хода на неговата обработка…
Под игото на копирайтинга е важно да не сменяме вярата си. Ключовите думи в това занятие са желание, упоритост и умения. В името на всестранна оптимизация…
