Имаш оглушителна кихавица,
а мънкаш като ученик, когато си виновен.
Наричаш ме с подигравателни имена,
които винаги ми оправят настроението.
Креативен си, когато не трябва…
Веждите ти са счупено слънчево вретено.
Често ти казвам да си идеш.
Питаш ме къде е домът.
Пръстите ни леко се докосват,
колибена завършеност.
(Такава дума не съществува?)
Няма нужда от рима.
Докато те има.
