Размисли за родното слово от известни българи
Езикът на един народ е главното негово оръжие, което не престава да го брани от загинване дори в мрака на робство. Догдето не са предали това свое оръжие, дотогава и най-подтиснатите могат да имат надежда на бъдещето. Всеки българин знае, че нашият народ оцеля под двойното вековно иго, което прекара, само защото запази своя език.[…]И все пак има българи, които мислят, че нашият език не се отличавал с Бог знае какви големи достойнства. Това обикновено са полуинтелегенти, които знаят криво-ляво да се обясняват на някой чужд език, като внасят от него в нашия съвсем ненужни чуждици, и чиито ограничени духовни нужди не им позволяват да надзърнат в препълнените със скъпоценности тайници на родната ни реч. Онзи, който познава останалите славянски езици, лесно може да се увери, че класическият език на славянството и днес е здравата мускулеста наша реч. Който пък познава и други западни езици и има възможност да сравнява и с тях, той съвсем не може да се отнася пренебрежително към българския. Езикът ни е много хубав и много по-съвършен, отколкото предполагаме; но бедата е, че той се знае твърде зле от голяма част на образованото общество.
Кирил Христов, сп. „Родна реч”, 1938 г.
Език свещен на моите деди
език на мъки, стонове вековни,
език на тая, дето ни роди
за радост не – за ядове отровни.Език прекрасен, кой те не руга
и кой те пощади от хули гадки?
Вслушал ли се е някой досега
в мелодьята на твойте звуци сладки?
Из „Българският език”, Иван Вазов
[…]И, знаем, българският език е още между чук и наковалня. И колко много е ковък той! Колко малко от народното словесно богатство е засегнато! Учените ще създават от сегашния български език езика на науките си, писателите се надпреварват заедно с толкова даровити поети и поетки да предават на български най-странните и най-новите понятия, имената на дълбоки и незнайни досега мисли и образи.
Българският език е залогът за бляскавото бъдеще на българската литература.
Българинът най-яростно пази българския си език.
Вникнете във всички борби и войни на българина от хилядо години насам, ще видите, че всички те, както и последните четири войни, са били не за земи, не за богатство, не за надмощие, а само за българския език.
И дори ако пак би се увлякъл в такива борби, те няма да бъдат за друго, а пак само за българския език.
Проф. Александър Балабанов
