Тя му се дразни, че говори високо,
той я обвинява, че си мънка под носа.
Обичат да спорят за безсмислици
и като се изпокарат, избухват в смях.
Вечер масажира краката ѝ,
въпреки че неговите адски болят.
Гардеробът му е като аптека,
тя трудно намира еднакви чорапи.
На Нова година винаги ѝ се танцува,
него ужасно го боли гърбът –
размята го като марионетка,
винаги са чудна гледка.
Очите им са свещи,
топлят ме, когато домът
е далечно очертание,
а аз – жалко създание.
Техните недостатъци
ги правят съвършени.
Присъщата им всеотдайност
е наследството, което искам.
Претърсих целия свят. И оттатък
В лутане за нещо свято.
Но го намерих тук. В мама и татко.
