Така ми се иска малки дечица да звъннат на вратата ми и да ме „заплашат“, че ако не им дам книги, ще направят някоя пакост. Колкото и зъбати тикви да ми се опулят, с радост ще възнаградя немирниците с „лакомства“ за духа и ще притихна в очакване на нова партида дечурлига.
Нямам нищо против празниците, дори чуждите такива.
В мазето още тъмнеят чифт черни крила от един студентски празник със „страшни“ костюми.
Отдавам се на кича по време на Коледа, за Бога, дори си нахлузих шапка на Дядо Коледа със светещи лампички на главата, както и продълговати еленски рога…Не е за хвалене, но е факт.
И все пак нещо лекинко ме човърка от време на време, когато стойностни хора или събития останат в сянка.
На 1 ноември честваме Деня на народните будители. Писатели, революционери, просветители, чиято дейност проектира възможността да реализираме себе си. Те опазват езика ни. Те пишат безсмъртни творби. Те гравират ковчежето на културното ни богатство. Образоват децата ни.
За тях е трудно да се говори в минало време, защото делото им е безсмъртно. Нека ги п(р)очетем. Заслужават това и много повече. Христо Ботев, Любен Каравелов, Паисий Хилендарски, Иван Вазов, Стефан Караджа, Найден Геров и др. Поговорете малко с децата си за тези личности, обяснете им какво са направили за България. Купете им (си) книга, днес е на промоция! Колко лева струва словото? Колко лева струва просветата?
Днес е поредният ден, в който навярно ще се сгърчим в градския транспорт и ще се залутаме в тълпата и задачите си.
Днес обаче е и 1 ноември – Денят на народните будители. Не е нужно да слагате маски или да си разменяте подаръци. Достатъчно е да ги п(р)очитаме.
Дрямката на монотонно съществуване не е задължителен модел на поведение. Свещта изгаря, очакваща да види нашето случване. Хората са отрязъци от символи, които могат да създадат велико произведение.
Нека да знаем.
Да помним.
Да уважаваме.
Да продължаваме.
Честит празник!
