Тази статия трябва да е минимум 300 думи, да се провери с Адвего за уникалност (дори да е преразказана), да има подзаглавия и задължително да съдържа подходящи изображения и метатагове. Иначе е безпредметна. Водопад от SEO, вихър от оптимизация. Понякога се демотивирам да пиша.
Математиката винаги ме е плашела. Хиляди формули, черна дъска, надраскана до долу, а отговорът е изтрит преди да го препишеш. Всичко е логично, последователно, строго, една малка грешка може да обърка всичко.
Не обичах математиката, обожавах литературата. Сега осъзнавам, че има голяма прилика между тях.
Копирайтинг – буквите в матрица
Ясно помня първия път, когато прочетох статия за оптимизация. Ужасно много повторения на ключови думи и фрази. Вплетени думи и подзаглавия, които не са нужни, защото е повече от ясно на какво е посветен материалът. Определен обем текст за статия, определен брой букви за заглавие, определена честота, на която трябва да се повтаря ключовата дума. Булети, болд на странни места, кратки изречения, лесен за сканиране тест. Буквите се превръщат в сложен алгоритъм, който трябва да спазваме.
Не съм против този вид писане, просто се надявам „алгоритъмът“ в дигиталния свят да се поразчупи и да надхвърли границите на сегашното определение за успешност…Харесвам литературата и съм съгласна, че всеки сайт и фирма трябва да притежават добро съдържание. Знам, че има правила, които трябва да се спазват, както и думи, които да се споменат. Не ми е приятна крайността, която превръща думите в пионки, необходими за успешното обхождане на сайта от роботите…
Когато буквите заличат алгоритмите
Вярвам, че словото все пак е свещено и в бъдеще копирайтингът ще изчисти доста от настоящите си слабости. Натрапчивото повтаряне на ключови думи ще е доста по-дискретно, ще се набляга на мислите и качествените текстове, а не на регулярно продуцираните текстове. Словото няма да е опростено и снижено, а ще е богато и вдъхновяващо. Копирайтингът има огромно бъдеще, също като езика.
Думите…
Те…
