Купи си, миличка, с тези пари
яке, кoето много да сгрява
и когато най-силно вали,
то ласкаво ще те приютява.
Взех го, точно както беше заръчано.
Прекалено дълго и топло – мърморих.
Показах го да се успокои. И сръчно
в гардероба си бързо го затворих.
Зимата беше топла, вкусна, споделена.
Питката на баба ухаеше безподобно!
Якето така и не сложих. Подслонена
се сгушвах в леговището родно.
**
Годините са скоростни шейни.
Качи се. Ще е хубаво
и ще боли.
*
Последното яке от баба обличам –
да, права беше, умее да сгрява.
Напомня ми как истински се обича
и кого не бива да забравям.

