Пожелах си

Пожелах си

Точно в 12 да си затвориш очите

да си го представиш, веднага да те жегне,

пожелаваш си да ти стихнат борбите

и спокойствие на тяхно място да легне.

Не си пожелах лимитирани парцалки

презокеански пътувания

изкълчени признания

не ми се искат за възрастни залъгалки

нито ми се гледат и слушат преструвания.

Искам си само суматохата обичайна

вкъщи столовете да са заети

и когато опаковам подаръци тайно

същите имена по тях да светят.

Пожелавам си познатото пак да се случва

безкрайно обичаните все да се скупчват.

И докато се караме, разхвърляме и смеем

да си спомняме защо всъщност живеем.

Share

Leave a Reply

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *