На 24 май отбелязваме възможността да артикулираме себе си
Първо ни учат на азбуката.
После пишем в тесни и широки редове.
Постепенно преразказваме.
Накрая мъдруваме над анализи и съчинения.
И когато проходим с буквите, разбираме, че те са най-прекрасният танц.
Ченгелите се превръщат в орисници.
Честит празник на всички, които обичат словото! Радвайте се, българи, защото сме успели да съхраним езика си, а той е прекрасна необятна вселена, от която можем да черпим безкрайно история, вдъхновение, сила. Ние сме частица от българските букви, ние сме и диалектите, които говорим или които наши познати употребяват. Дори да са ни малко странни или смешни, те са красиви и в тяхното многообразие се крият магията на времето, белегът на местното, отпечатъкът от контактите с чуждото… Българският език е отражение на историята и писък на дедите ни.
Родното слово е билка, която лекува, пленява с аромат, красота и тайнство.
Благодаря на учителките, които ми показаха колко прекрасен е светът на литературата още в училище: Румяна Мирчева, Йорданка Кушева, Г-жа Луканова. Отвъд наизустените произведения и задължителните класни и домашни работи, шепнехте едно тайно послание. Хартиена любов, която изгаря в душата. Благодаря, че подсказахте колко е прекрасен полетът с думите!
Признателна съм на всички преподаватели от Факултета по славянски филологии към СУ „Св. Климент Охридски”, защото те ме накараха да осъзная, че заниманието с езика и литературата не е 4-годишно занятие, а доживотно предизвикателство, което не всеки приема, но дръзналият е щастливец.
Животът ни е тетрадка с тесни и широки редове, очакващи да бъдат изписани…
Човекът е буква, дните му са послание.
