Българинът не обича да разграничава пълен от кратък член, изнервя се, когато трябва да поставя запетаи в сложните съставни изречения. Разполага с огромен наличен езиков фонд, но употребява малка част от него, боравейки с ограничен брой понятия. Щедро прегръща чуждиците и се заиграва с жаргона.
„Творим“ екстравагантни думи като „междувпрочем“, „впредвид“, „измежду другото“, „влезна“ и „излезна“. Българският език е богат и гъвкав, но не е нужно да го изкълчваме до неузнаваемост. Има си норми, които е добре да спазваме, а ако имаме колебания, винаги можем да се консултираме за правилните начини на изписване или изговаряне. Ако не ни се чете нещо подобно, можем поне да надзърнем онлайн, когато имаме някакви притеснения. Ние обаче рядко се трогваме, че „свободното“ ни слово е всъщност избягал заложник, който жадува да разкъса своя създател. Журналисти непрекъснато изричат тези думи, но с умиление отразяват честването на националните празници, водят полемики за българското образование и грамотността на децата.
Любопитни са множеството изследвания на доц. Миланов за езиковите портрети на българските политици и общественици. „ПравимЕ“, „мислЪ“, „правЪ“, „готвимЕ“, „влезЪ“ са само някои от отклоненията от книжовния български език, които масово се допускат, дори сред уж интелигентните и успели индивиди от силния пол.
С настоящия текст не целя да изнервя някого, нито пък да осмея хората, които са допускали споменатите грешки. Просто държа да отбележа, че „междувпрочем“ все още не присъства в речника, надявам се така да си остане и занапред.
Между другото.
Имам предвид.
Лесно е!
Не разпъвайте думите на шпагат.
