В слънцето на хубостта живях

В слънцето на хубостта живях

Пресичащо ятовата граница момиче
нахлува в големия град.
Голям ер в краесловие…
Гледала е много холивудски филми
и се смята за Циндарела.
Да, ама изобщо не е дете.
На четвърт век е време за порастване.
Пантофката ще се вмирише,
ако дъждът я вали непрестанно…
Феите отдавна са пияни.
Дошла е само третата орисница.
В дванайсет часа е време да се събудиш.
Приказното царство те чака
там, където обичаш и мишките.
И когато отхапеш от сиренцето,
знаеш, че няма капани.

*
**
А слънцето
е яйцето
в баницата на баба.

 

Автор: Светослава Хараламбова

 

Share

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *