Толкова ми е прозрачно на моменти,
че се ужасявам от сивото двайсеточасие…
Размазвам всички цветни елементи
и с другото аз постигаме кратко съгласие.
„Среши си разчорлената душа! Срамота!“
Дочувам разпенени тиктакащи часовници.
И докато с гребена чупя поредната стрелка
превръщам мастилени петна във любовници.
Изтече ми времето да се пренавия…
Предпочитам хаос на глътки. (Ще се напия)
Научих, че когато мечтата ме загърби
не палци трябва да стискам, а зъби.
**
А когато ме дарят с презрение,
веднага генерирам вдъхновение.
(30.04.2015)
Автор: Светослава Хараламбова
