В коридора

В коридора

Често в погледа ми се мачка

онази стара вълнена шапка.

Сгъната между вещи стои,

безцелно години брои…

Пазиш си я за зима мразовита,

но никога няма да  я сложиш.

Подарък навярно – забравено свита

не ти се хвърля, но без нея можеш.

Изведнъж ми стана ледено. В нейната прежда

цялата ми същност се скришом оглежда.

Share

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *